През XIV век ацтеките започнали да търгуват с маите, като основна стока на търговските им отношения било именно какаото. Ацтеките са и първите, които започват да използват какаовите зърна като платежно средство. Те също се наслаждавали на какаото под формата на напитка, но за разлика от маите, при които само привилегированите особи имали право да се докоснат до „храната на боговете“, при ацтеките то било достъпно и за по-нисшите класи. Първата среща на европейците с какаото и шоколада е в началото на XVI век. И въпреки, че Колумб пръв донесъл ценните какаови зърна на Стария континент, основната заслуга за популяризирането на шоколадовата напитка в Европа има испанския конкистадор Ернан Кортес, който експериментирал с питието на ацтеките, като му добавил тръстикова захар и различни подправки, за да го направи по-привлекателно за небцето на испанците. Шоколадът бързо придобил популярност като топла напитка с ванилия и канела. И тъй като вносът на какао бил скъп, то дълги години символизирало капризите на висшето общество в Европа. Европейската аристокрация създала свой собствен протокол за пиене на шоколад. За целта били изработвани претенциозни порцеланови съдове и сребърни подноси, като още едно доказателство за благосъстояние, класа и сила. В продължение на няколко века шоколадът остава лукс, който само елитът на обществото може да си позволи. В края на XIX век индустриалната революция води до много изобретения, които правят производството му по-бързо и евтино. С развитието на новите технологии и машини, качеството на шоколада и бързината на неговото производство значително се подобряват. Открива се начин да се разделя какаовото масло от какаовия прах, както и метод за смесване на какаото с мляко и съвсем скоро се появява твърдият шоколад, такъв какъвто го познаваме днес.